Очакване
ОЧАКВАНЕ
В порутената ми душа
се гонят закъснели мисли.
Съдбата от лъжите оглуша.
Да мразя и любя ме ориса.
Във мен бездомни ветрове -
лудеят с обич в сетивата.
Откривам нови богове,
греба със шепи светлината.
По пътища пилея си сърцето,
със обич и хора то е богато.
От злоба и завист то е решето.
... Но в чувствата си чака лято...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мимо Николов Всички права запазени
