Mar 29, 2009, 11:49 PM

Очакване

  Poetry
646 0 3

 

      ОЧАКВАНЕ

 

В порутената ми душа

се гонят закъснели мисли.

Съдбата от лъжите оглуша.

Да мразя и любя ме ориса.

 

Във мен бездомни ветрове -

лудеят с обич в сетивата.

Откривам нови богове,

греба със шепи светлината.

 

По пътища пилея си сърцето,

със обич и хора то е богато.

От злоба и завист то е решето.

 

... Но в чувствата си чака лято...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мимо Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...