18.02.2005 г., 22:54

Очакване

1.5K 0 0
Тихо на пръсти се вмъквам...
Нежно докосвам деня.
Сънят недоспал се завръща
недолюбил нощта...
Заключвам зад обвивката своя
чувствително нежна душа,
на устните слагам усмивка,
на очите-пастелният цвят,
обличам втората кожа..
тихо на пръсти се вмъквам.
Мога все още да слушам,
мога дори да мълча...
В очакване трепетно тръпна...
и нежно докосвам деня.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Вълканова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...