Очакване

Ще зачукат  дъждовете по  стрехите...

Ще закапят сълзи  от небесните очи...

И ще блъскат ветровете по вратите.

В очакване Страха ще замълчи!

Времето ехидно пак ще захихика!..

Мраз от неизвестното  ще  тръгне по гърба!..

  И за помощ в нас,  душата ще завика.

О, наверно туй ще е Последната борба!?

Знаеш  ли това със тебе,  кога ще се случи?!

За да завиеш, като  див  затворен в клетка звяр!

Тежи съмнението,  хапе  като куче...

Ти примирено, към Небето  вдигаш  взор!

Този стах от Неизвестното и теб те мъчи

Този жалък страх, за кожата ти от Смъртта.

Ти готов си, като просек, да се влачиш,

Но  още малко да останиш във  света!

Вече удрят  дъждовете  по стрехите!

Сълзи вече капят от небесните очи!

И за тебе спира гъдела на дните…

Спират спомените  ти!...Вселената мълчи!