Бавно пропълзява смълчана нощ,
вятърът - тревога и безумие.
Търпеливо очакване в полумрака
на подгонените сенки.
В глъбините на кръвта отеква жажда,
заглъхва в тях стихията на сенките.
Рисувам те
и сливам се с теб завинаги.
През мен гледат очите -
дъхът, отпит от утринните роси
пронизва ръцете ми, изгорели от обич.
Потъват мисли отронени ...