Очакване
668
0
2
Бавно пропълзява смълчана нощ,
вятърът - тревога и безумие.
Търпеливо очакване в полумрака
на подгонените сенки.
В глъбините на кръвта отеква жажда,
заглъхва в тях стихията на сенките.
Рисувам те
и сливам се с теб завинаги.
През мен гледат очите -
дъхът, отпит от утринните роси
пронизва ръцете ми, изгорели от обич.
Потъват мисли отронени
в зазиданите късчета време.
Ако слънце пробива
мъглявите облаци на сърцето ми,
ако вятърът нашепва
нежната си мелодия в ухото ми,
ако още съм уханна и очаквана,
ако целувам очите ти,
ако ме галят устните ти,
ако те има -
моля те, ела...
© Татяна Цвяткова All rights reserved.
