1.10.2009 г., 12:38

Очакване

1.1K 0 1

1.
Протегнатите ми ръце
от очакване отмаляха...
Чакам вече толкова тъжни 
и безрадостни зими.
Току-що дойде,
а вече си тръгваш?
Не се безпокой за мен!
Върви... А аз? 
Аз пак ще се унеса -
ще ми мине...

2.
Когато си отиваш -
моля те -
притвори тихо вратата,
за да не се пробудя...
А на сутринта ще реша,
че просто съм те сънувал.
За да продължа да дишам,
трябва да повярвам -
сън е било,
сън и заблуда...

3.
Можеш да се върнеш -
още днес, още утре,
или след сто зими...
Чакайки те в празната стая,
заедно с часовника,
постоянно ще шепна твоето име...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марио Трифонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...