Очакване
1.
Протегнатите ми ръце
от очакване отмаляха...
Чакам вече толкова тъжни
и безрадостни зими.
Току-що дойде,
а вече си тръгваш?
Не се безпокой за мен!
Върви... А аз?
Аз пак ще се унеса -
ще ми мине...
2.
Когато си отиваш -
моля те -
притвори тихо вратата,
за да не се пробудя...
А на сутринта ще реша,
че просто съм те сънувал.
За да продължа да дишам,
трябва да повярвам -
сън е било,
сън и заблуда...
3.
Можеш да се върнеш -
още днес, още утре,
или след сто зими...
Чакайки те в празната стая,
заедно с часовника,
постоянно ще шепна твоето име...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Марио Трифонов Все права защищены
