Очакване
457
0
0
Очаквам на спирката наша,
пристига при мен любовта.
Снегът е чист, благосклонен,
надиплен, фрезован – богат.
Разтворил сърцето щастливо,
успявам да вдигна очи.
Запален любовният огън,
в мен вечно гори.
И белите лебеди, нежни,
обгърнали свежи тела,
далѝ младостта ми ще върнат
на тази грешна земя?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Пенчев Всички права запазени
