Сгушен на залеза в шепата,
Наметнат с тъмносиньо небе,
Надничаш на света зад кьошетата,
От всяка сянка се плашиш като малко дете.
А светът е разперил примамки –
Жилави млади фиданки,
Гъвкави, стройни филизи,
Протягат ръце да те сграбчат –
Дълги ръкави на белите ризи.
И бягайки, все на място стоиш,
Шептейки... що молитви редиш...
С плахи стъпки денят си изтича, ...