Забравят ли се, някой да ми каже,
очи които търсил си със дни и часове.
Очи в които стигал си далеко
и озовавал си се в нови светове.
Очи, които твойте са пленили
и само в тях си виждал светлина.
И поглед който в теб се взира
и разкрива твоята душа.
Забравят ли се, някой да ми каже,
очи, които гледал си с любов.
Очи в които си откривал всичко,
и пак на всичко, ти за тях си бил готов.
Очи в които си запалил огън
и после, сякаш, сам си загасил.
Очи които казват сбогом,
а силно искали са да не си грешил.
© Георги Великов Всички права запазени