15.12.2018 г., 2:23

Очи

865 0 0

Забравят ли се, някой да ми каже,
очи които търсил си със дни и часове.
Очи в които стигал си далеко
и озовавал си се в нови светове.

 

Очи, които твойте са пленили
и само в тях си виждал светлина.
И поглед който в теб се взира 
и разкрива твоята душа.

 

Забравят ли се, някой да ми каже,

очи, които гледал си с любов.
Очи в които си откривал всичко,
и пак на всичко, ти за тях си бил готов.

 

Очи в които си запалил огън
и после, сякаш, сам си загасил.
Очи които казват сбогом,
а силно искали са да не си грешил.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Великов Всички права запазени

Моментно вдъхновение

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...