Очи
Видях,
две уморени очи
сякаш светът
се криеше в тях
а в нежните,
тъмни ъгли
накърнена Любов
припознах.
Сепнато спрях.
Две думи да кажа
нека погледът
спре се на мен
вълшебната приказка
аз да разкажа
и пусна на воля
духът им стаен.
Гласът ме задави
звукът вцепенен
очите ме гледаха
видели разлъка
сякаш скалпел
се врязваше в мен
а после отминаха
с нямата мъка.
Май,2019г
Варна,Гавраил
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гавраил Йосифов Всички права запазени
