Видях,
две уморени очи
сякаш светът
се криеше в тях
а в нежните,
тъмни ъгли
накърнена Любов
припознах.
Сепнато спрях.
Две думи да кажа
нека погледът
спре се на мен
вълшебната приказка
аз да разкажа
и пусна на воля
духът им стаен.
Гласът ме задави
звукът вцепенен
очите ме гледаха
видели разлъка
сякаш скалпел
се врязваше в мен
а после отминаха
с нямата мъка.
Май,2019г
Варна,Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
