Очи на кестени

8.10.2015 г., 23:44 ч.

Поезия » Любовна

557 0 1

Очите на кестени гледат ме тихо

с такава вселенска тъга,

че мигом събуждат в сърцето ми стихове.

И тръгвам сама по брега.

Душата ми - есенна скитница горда -

изпраща последни ята.

Нечуто просветват два дръзки акорда.

Разпуска коси вечерта.

Прощавам за всичко и нямам въпроси.

Недей ме поглежда смутен.

Аз вече съм силна. Навсякъде нося

очите на кестени с мен.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

ljubomira (Любомира)

2015-10-09T13:25:36+03:00

Любовта като очи на кестени... Прекрасно!