Oct 8, 2015, 11:44 PM

Очи на кестени 

  Poetry » Love
591 0 1

Очите на кестени гледат ме тихо

с такава вселенска тъга,

че мигом събуждат в сърцето ми стихове.

И тръгвам сама по брега.

 

Душата ми - есенна скитница горда -

изпраща последни ята.

Нечуто просветват два дръзки акорда.

Разпуска коси вечерта.

 

Прощавам за всичко и нямам въпроси.

Недей ме поглежда смутен.

Аз вече съм силна. Навсякъде  нося

очите на кестени с мен.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??