Очите на кестени гледат ме тихо
с такава вселенска тъга,
че мигом събуждат в сърцето ми стихове.
И тръгвам сама по брега.
Душата ми - есенна скитница горда -
изпраща последни ята.
Нечуто просветват два дръзки акорда.
Разпуска коси вечерта.
Прощавам за всичко и нямам въпроси.
Недей ме поглежда смутен.
Аз вече съм силна. Навсякъде нося
очите на кестени с мен.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
