18.12.2006 г., 21:22

Очи на мечтател

820 0 5
След болката и тъгата
идва радостта -
очите на мечтателя се
избистрят от свежестта.
Върти се в кръг и
поема красотата като
чудо неземно.
Усмихнат върви,
а хората го гледат
сякаш е луд.
Чудак е - да - и
очите му щастливи
доказват го във всеки час.
Погледнете, намерете
очите на мечтател -
потопете се в тях
и ще разберете
тайната им златна:

"Обичам аз морето и
планината, гората и
полето, децата и
животните, защото те
са чисти и истински.
Оценявам слънчевия
ден и затова му се
усмихвам. Тъжа заедно
с мрачното небе, защото
е мой приятел. Помагам
на самотните лица,
защото имат нужда от
надежда. Галя кучетата
единаци, защото и те се
нуждаят от обич. След
истинската болка идва
истинската радост ... и
това е живота, без
значение дали ни харесва
или не. Просто трябва да
го видим през очите на
мечтател, за да разберем
стойностната му красота!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© София Русева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • добре...ама исках да е стихче;( Благодаря ви все пак, че ми го казахте. И много се радвам, че ви е харесало. Аз също се надявам повече хора да се припознаят
  • Като есе ми звучи, Софи. Иначе ми допадна смисъла.
    Поне на мен.
  • Хубави очи!!!
    Поздрави
  • Прекрасно е, свежо, усмихнато, щастливо, може би влюбено даже...в мечтите...Само не мисля, че е стих...Въпреки това ми харесва!

  • Поздравче!

    п.п. дано повече хора се припознаят...
    п.п.п. можеш да преместиш първото "се" след "избистрят".

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...