Dec 18, 2006, 9:22 PM

Очи на мечтател

  Poetry
819 0 5
След болката и тъгата
идва радостта -
очите на мечтателя се
избистрят от свежестта.
Върти се в кръг и
поема красотата като
чудо неземно.
Усмихнат върви,
а хората го гледат
сякаш е луд.
Чудак е - да - и
очите му щастливи
доказват го във всеки час.
Погледнете, намерете
очите на мечтател -
потопете се в тях
и ще разберете
тайната им златна:

"Обичам аз морето и
планината, гората и
полето, децата и
животните, защото те
са чисти и истински.
Оценявам слънчевия
ден и затова му се
усмихвам. Тъжа заедно
с мрачното небе, защото
е мой приятел. Помагам
на самотните лица,
защото имат нужда от
надежда. Галя кучетата
единаци, защото и те се
нуждаят от обич. След
истинската болка идва
истинската радост ... и
това е живота, без
значение дали ни харесва
или не. Просто трябва да
го видим през очите на
мечтател, за да разберем
стойностната му красота!"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© София Русева All rights reserved.

Comments

Comments

  • добре...ама исках да е стихче;( Благодаря ви все пак, че ми го казахте. И много се радвам, че ви е харесало. Аз също се надявам повече хора да се припознаят
  • Като есе ми звучи, Софи. Иначе ми допадна смисъла.
    Поне на мен.
  • Хубави очи!!!
    Поздрави
  • Прекрасно е, свежо, усмихнато, щастливо, може би влюбено даже...в мечтите...Само не мисля, че е стих...Въпреки това ми харесва!

  • Поздравче!

    п.п. дано повече хора се припознаят...
    п.п.п. можеш да преместиш първото "се" след "избистрят".

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...