29.05.2015 г., 0:19 ч.

Очи – пеперуди 

  Поезия » Любовна
352 0 1

Очи – пеперуди

 

Аз не зная как стигнах до тука,

до този ръб на страстта,

пожела ли ми някой наслука

или дявол ме облада.

 

По-красива от теб – да не виждам,

по-тайнствена в любовта,

сянката твоя зазиждам

в темелите на същността.

 

И горя, и изгарям от вечност,

но по-близо до теб не стоя,

плахата ми сърдечност

защо ли изпитва вина.

 

А ти криеш своите мисли

в поетични, топли слова

и чувствата тръгват разлистени,

усетили пролетта.

 

Кажи ми какво да направя,

да докосна твоя ефир

и като лека забава

в сърцето настъпи мир.

 

Ти пак ще избягаш – неуловима,

с пеперудени клепки-крила

и ще летиш – несравнима

за моето сърце и душа.

 

botyo

© Бойко Беров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • " И горя, и изгарям от вечност,
    но по-близо до теб не стоя,
    плахата ми сърдечност
    защо ли изпитва вина?"
    Действително може би вината е в твоята плахост. Жената трябва да се грабва, Ботьо!Докато се ориентира и да бъде в прегръдките ти!
    Поздрав от мене, мило момче - опитай!Да си жив и здрав! Времето ти
    все още не е дошло.Ведро настроение и хубави събота и неделя!
Предложения
: ??:??