Очи – пеперуди
Очи – пеперуди
Аз не зная как стигнах до тука,
до този ръб на страстта,
пожела ли ми някой наслука
или дявол ме облада.
По-красива от теб – да не виждам,
по-тайнствена в любовта,
сянката твоя зазиждам
в темелите на същността.
И горя, и изгарям от вечност,
но по-близо до теб не стоя,
плахата ми сърдечност
защо ли изпитва вина.
А ти криеш своите мисли
в поетични, топли слова
и чувствата тръгват разлистени,
усетили пролетта.
Кажи ми какво да направя,
да докосна твоя ефир
и като лека забава
в сърцето настъпи мир.
Ти пак ще избягаш – неуловима,
с пеперудени клепки-крила
и ще летиш – несравнима
за моето сърце и душа.
botyo
© Бойко Беров All rights reserved.
