Очи – пеперуди
Очи – пеперуди
Аз не зная как стигнах до тука,
до този ръб на страстта,
пожела ли ми някой наслука
или дявол ме облада.
По-красива от теб – да не виждам,
по-тайнствена в любовта,
сянката твоя зазиждам
в темелите на същността.
И горя, и изгарям от вечност,
но по-близо до теб не стоя,
плахата ми сърдечност
защо ли изпитва вина.
А ти криеш своите мисли
в поетични, топли слова
и чувствата тръгват разлистени,
усетили пролетта.
Кажи ми какво да направя,
да докосна твоя ефир
и като лека забава
в сърцето настъпи мир.
Ти пак ще избягаш – неуловима,
с пеперудени клепки-крила
и ще летиш – несравнима
за моето сърце и душа.
botyo
© Бойко Беров All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
но по-близо до теб не стоя,
плахата ми сърдечност
защо ли изпитва вина?"
Действително може би вината е в твоята плахост. Жената трябва да се грабва, Ботьо!Докато се ориентира и да бъде в прегръдките ти!
Поздрав от мене, мило момче - опитай!Да си жив и здрав! Времето ти
все още не е дошло.Ведро настроение и хубави събота и неделя!