Момичето с очи кафяви с цвят на кадифе,
красиви, не търсят и не обещават нищо те.
Усмивката и красива грее на нейното лице,
красиво момичешко лице с душата на дете.
Върви с красива походка, с нежна снага,
едно красиво момиче пораснало в жена.
Идва при мен късно вечер и остава тя в съня,
една красива илюзия си отива рано сутринта.
Идва и си отива тя от мен с чаровна усмивка,
а с мен отново остава моята любима тъга.
А госпожа Самота ни посреща на пътната врата,
и слагам три чаши вино за моята стара компания.
Ще мине време и отново ще се появи тя,
красивото момиче с очи с цвят на кадифе.
Ще се усмихне и пак ще стопли моята душа,
една красива нежна жена, едно пораснало дете!
© Валентин Миленов Всички права запазени