1.04.2011 г., 22:33 ч.

Очи за себе си 

  Поезия » Любовна
933 0 16

                         "Беше вторник, 13..."

 

                                                                                      Маргарита Петкова



Беше петък, ноември. Не помня числа.

Пихме вино червено и бяло.

Вън умираше тихо сама есента,

в нас се раждаше ново начало.

 

Беше петък - един уморен, тъжен ден,

бе с безумство белязан, не само...

Стана късно. Заспах. Беше сложил за мен

за възглавница твоето рамо.

 

После май се събудих. Сега спеше ти, 

а луната бе спряла над тебе.

Долових в тъмнината любими черти -

бе в ръцете ми тихо разнежен.

 

Ей така ни завари сама утринта.

Как те пуснах, не зная все още.

В този петък ми даде очи любовта,

с тях те гледах и денем, и нощем.

 

Пак е петък. Пореден. Не помня числа.

Ти обичаш, уви, вече друга.

Всеки петък те гледам с очи на жена,

дето люби и мрази те лудо.

 

© Нели Господинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??