Очи за себе си
"Беше вторник, 13..."
Маргарита Петкова
Беше петък, ноември. Не помня числа.
Пихме вино червено и бяло.
Вън умираше тихо сама есента,
в нас се раждаше ново начало.
Беше петък - един уморен, тъжен ден,
бе с безумство белязан, не само...
Стана късно. Заспах. Беше сложил за мен
за възглавница твоето рамо.
После май се събудих. Сега спеше ти,
а луната бе спряла над тебе.
Долових в тъмнината любими черти -
бе в ръцете ми тихо разнежен.
Ей така ни завари сама утринта.
Как те пуснах, не зная все още.
В този петък ми даде очи любовта,
с тях те гледах и денем, и нощем.
Пак е петък. Пореден. Не помня числа.
Ти обичаш, уви, вече друга.
Всеки петък те гледам с очи на жена,
дето люби и мрази те лудо.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нели Господинова Все права защищены
