Защо с очила, не ви виждам очите,
а те говорят толкова много за човек.
Да, с времето зрението отслабва, минават дните,
но много хора крият очите си в този век!
А те, очите, отражение са на душата,
не слагай очила, бъди открит човек, нали.
Да, всички остаряваме, остарява снагата,
а очите ти показват теб и твоите мечти!
Минава времето и взех да се затруднявам,
в малките букви, стиховете аз като чета.
И ето ме с очила, възрастта си уважавам,
използвам ги, но очите си показвам на хората!
Като учител бил съм, казва ми детето.
И ние възпитаваме и учиме децата си така,
за добродетелите в живота говоря на момчето!
Да говори с хората очи в очи, а не зад гърба!
От уважение да сваля то своите очила!
© Валентин Миленов Всички права запазени