27.09.2019 г., 12:05  

Очила

836 2 7

                       Очила

 

Защо с очила, не ви виждам очите,

а те говорят толкова много за човек.

Да, с времето зрението отслабва, минават дните,

но много хора крият очите си в този век!

 

А те, очите, отражение са на душата,

не слагай очила, бъди открит човек, нали.

Да, всички остаряваме, остарява снагата,

а очите ти показват теб и твоите мечти!

 

Минава времето и взех да се затруднявам,

в малките букви, стиховете аз като чета.

И ето ме с очила, възрастта си уважавам,

използвам ги, но очите си показвам на хората!

 

Като учител бил съм, казва ми детето.

И ние възпитаваме и учиме децата си така,

за добродетелите в живота говоря на момчето!

Да говори с хората очи в очи, а не зад гърба!

От уважение да сваля то своите очила!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви! Приемам забележката ви!
  • Слагайте си очила,за да не ви болят очите!
    От срам!😎
    Подкрепям Майстора,защото преди да се научим да пишем,трябва да се научим на граматика!
  • Произведения на хора, на които са посочени (а в случая многократно поправяни) грешките и те си измислят смешни оправдания, вместо да се коригират, не следва изобщо да се публикуват. И мисля, че има много други автори, за които това е приложимо. Нивото на сайта трябва да се пази високо, с добър български език.
  • Благодаря
  • Всички влагаме сърца и души в творбите си. От 3 г. нанасям едни и същи поправки във Вашите. Над 10 обикновено. В по-предишното бяха 24. Без да броя цитата. И не забелязвате. Изпратете имейла си на гл. администратор, за да може да получите съобщение на него при евентуално отхвърляне на следващата Ви творба, заради много грешки.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...