27 сент. 2019 г., 12:05  

Очила

839 2 7

                       Очила

 

Защо с очила, не ви виждам очите,

а те говорят толкова много за човек.

Да, с времето зрението отслабва, минават дните,

но много хора крият очите си в този век!

 

А те, очите, отражение са на душата,

не слагай очила, бъди открит човек, нали.

Да, всички остаряваме, остарява снагата,

а очите ти показват теб и твоите мечти!

 

Минава времето и взех да се затруднявам,

в малките букви, стиховете аз като чета.

И ето ме с очила, възрастта си уважавам,

използвам ги, но очите си показвам на хората!

 

Като учител бил съм, казва ми детето.

И ние възпитаваме и учиме децата си така,

за добродетелите в живота говоря на момчето!

Да говори с хората очи в очи, а не зад гърба!

От уважение да сваля то своите очила!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Миленов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви! Приемам забележката ви!
  • Слагайте си очила,за да не ви болят очите!
    От срам!😎
    Подкрепям Майстора,защото преди да се научим да пишем,трябва да се научим на граматика!
  • Произведения на хора, на които са посочени (а в случая многократно поправяни) грешките и те си измислят смешни оправдания, вместо да се коригират, не следва изобщо да се публикуват. И мисля, че има много други автори, за които това е приложимо. Нивото на сайта трябва да се пази високо, с добър български език.
  • Благодаря
  • Всички влагаме сърца и души в творбите си. От 3 г. нанасям едни и същи поправки във Вашите. Над 10 обикновено. В по-предишното бяха 24. Без да броя цитата. И не забелязвате. Изпратете имейла си на гл. администратор, за да може да получите съобщение на него при евентуално отхвърляне на следващата Ви творба, заради много грешки.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...