"Очите"
Очите са до болка натъжени,
пробождани от старите ни спомени,
които са от времето тъй замъглени
и от многото сълзи проронени.
Очите вече виждат всичко в черно.
Пустеят, защото се загуби любовта.
Няма го кристалчето в тях вълшебно,
което даваше им светлина.
Очите са забравили да търсят.
Забравили са вече да блестят.
Не могат сивотата да отърсят
и с огънче отново да пламтят.
Очите толкова тъжат...
Толкоз пусто е без тях това лице.
Но могат ли очи да заблестят,
когато мъртво е едно сърце?!
пробождани от старите ни спомени,
които са от времето тъй замъглени
и от многото сълзи проронени.
Очите вече виждат всичко в черно.
Пустеят, защото се загуби любовта.
Няма го кристалчето в тях вълшебно,
което даваше им светлина.
Очите са забравили да търсят.
Забравили са вече да блестят.
Не могат сивотата да отърсят
и с огънче отново да пламтят.
Очите толкова тъжат...
Толкоз пусто е без тях това лице.
Но могат ли очи да заблестят,
когато мъртво е едно сърце?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Всички права запазени
