Очите

Така са впити моите очи в прозореца

Но не този прозорец не е граница.

Не е и бликащо отражение .

Той е истината на моя живот .

Очите ми са безизразни .

Може би художникът не е избрал най-яркия цвят .

Или е забравил четките 

Сякаш нямаха черти. 

Душата ми изнесе един монолог .

Този монолог беше много съкровен ,но и откровен .

Сякаш очите ми бяха откъснати от света и мъглата беше изтрила всичката тишина и суета 

Или гърбът ми беше нещо успокоен или беше залят от нови излияния .

Не знам .

Чудех се беше три полунощ.

Дали да се вгледам в очите си или в душата си .

Сякаш губех себе си.