Очите
Така са впити моите очи в прозореца
Но не този прозорец не е граница.
Не е и бликащо отражение .
Той е истината на моя живот .
Очите ми са безизразни .
Може би художникът не е избрал най-яркия цвят .
Или е забравил четките
Сякаш нямаха черти.
Душата ми изнесе един монолог .
Този монолог беше много съкровен ,но и откровен .
Сякаш очите ми бяха откъснати от света и мъглата беше изтрила всичката тишина и суета
Или гърбът ми беше нещо успокоен или беше залят от нови излияния .
Не знам .
Чудех се беше три полунощ.
Дали да се вгледам в очите си или в душата си .
Сякаш губех себе си.
© Elena Bozhinova All rights reserved.