Apr 23, 2025, 3:21 AM

Очите

331 1 0

Така са впити моите очи в прозореца

Но не този прозорец не е граница.

Не е и бликащо отражение .

Той е истината на моя живот .

Очите ми са безизразни .

Може би художникът не е избрал най-яркия цвят .

Или е забравил четките 

Сякаш нямаха черти. 

Душата ми изнесе един монолог .

Този монолог беше много съкровен ,но и откровен .

Сякаш очите ми бяха откъснати от света и мъглата беше изтрила всичката тишина и суета 

Или гърбът ми беше нещо успокоен или беше залят от нови излияния .

Не знам .

Чудех се беше три полунощ.

Дали да се вгледам в очите си или в душата си .

Сякаш губех себе си. 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Elena Bozhinova All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...