joanna_vas (Йоанна)
223 460
19.05.2005 г., 1:29 ч.

Очите изба са 

  Поезия
1544 0 9

Глас,
затворен
в сребърна кибритена кутийка.
Очи,
изгризали решетките до край.
И прах от мисли
върху нощния светилник ...

Назъбено
пространството трепти
и дращи
емайлираната плоскост
от сънища
неясни.

Бинтовам ехотото на звуците
първични.
Очите
изба са на сива неизвестност,
в която
сенките
не спират да кървят
върху
мозайките помпейски...

Опирам дуло
в слепоочието на живота
и ми се иска
просто да го гръмна...
Студена
струйка лунна светлина
се стича
по безименната плоча...

Небето
се подпира в капка дъжд
и твърди са
частиците на времето,
които ни изграждат със Любов.

Гласът ми
се извива като свод
и шепне
над премръзналата пръст -
молитва тиха.
Целувам
думите
над тежкия си кръст...

© Йоанна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много е експресивно.Метафорите са твоята сила!!!
  • За спусъка - налага ни се да носим тежестта от бремето до край
    Твърде смелост се иска, а слава богу я нямаме
    надявам се
    Тук сме и сме заедно
    Обичам Ви!
  • Браво! И все пак "на спусъка и в раната недей да слагаш пръста"!
  • Страхотно е! Браво
  • Образността ти прелива в красиви нюанси и няма нищо, което да не можеш да превърнеш в истинслка прелест от думи. Съкровище си!
  • Остави ме без дъх, силно, пробождащо!
  • Много силно!Може би едно от най-силните,които си писала!Браво!
  • Много наркотично Поздрави!
  • Изключително силни метафори, изключително силно стихотворение!
Предложения
: ??:??