Очите ми
Очите ми са ранни подозрения
и мисли са - безоблачно самотни.
Студени, нелогични измерения
рисуват ме съвсем - в рибарски лодки.
Очите ми са тихо краеточие,
надплувало множенето на буквите.
И с просто, нетипично съзeрцание
прощавам изхабеното от другите.
Очите ми са тягост и олово
(отрано са изсъхнали сълзите).
Трагично преосмислям и отново
обяснявам на сърцето си щетите.
Очите ми въздъхват във нощта
(безкрайно наредила е звездите).
Очите ми, прохладни от скръбта,
потапят се в умората на дните.
и мисли са - безоблачно самотни.
Студени, нелогични измерения
рисуват ме съвсем - в рибарски лодки.
Очите ми са тихо краеточие,
надплувало множенето на буквите.
И с просто, нетипично съзeрцание
прощавам изхабеното от другите.
Очите ми са тягост и олово
(отрано са изсъхнали сълзите).
Трагично преосмислям и отново
обяснявам на сърцето си щетите.
Очите ми въздъхват във нощта
(безкрайно наредила е звездите).
Очите ми, прохладни от скръбта,
потапят се в умората на дните.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Христова Всички права запазени
