12 sept 2007, 22:19

Очите ми 

  Poesía
657 0 9
Очите ми са ранни подозрения
и мисли са - безоблачно самотни.
Студени, нелогични измерения
рисуват ме съвсем - в рибарски лодки.

Очите ми са тихо краеточие,
надплувало множенето на буквите.
И с просто, нетипично съзeрцание
прощавам изхабеното от другите.

Очите ми са тягост и олово
(отрано са изсъхнали сълзите).
Трагично преосмислям и отново
обяснявам на сърцето си щетите.

Очите ми въздъхват във нощта
(безкрайно наредила е звездите).
Очите ми,  прохладни от скръбта,
потапят се в умората на дните.

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??