12 sept 2007, 22:19

Очите ми

  Poesía
857 0 9
Очите ми са ранни подозрения
и мисли са - безоблачно самотни.
Студени, нелогични измерения
рисуват ме съвсем - в рибарски лодки.

Очите ми са тихо краеточие,
надплувало множенето на буквите.
И с просто, нетипично съзeрцание
прощавам изхабеното от другите.

Очите ми са тягост и олово
(отрано са изсъхнали сълзите).
Трагично преосмислям и отново
обяснявам на сърцето си щетите.

Очите ми въздъхват във нощта
(безкрайно наредила е звездите).
Очите ми,  прохладни от скръбта,
потапят се в умората на дните.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...