5.04.2009 г., 14:37

Очите ми

1.1K 0 8

 Очите ми

 

 

Във тъмното лежа безгласна,
очите ми са празни и опасни.
Очите ми са непрестанно мрачни
и тъжни, и неистово прозрачни...
А гонеха се някога във тях звезди,
прозрачното го нямаше, там беше ти.
Светлината бе не светлият им цвят,
светло бе в душата, светло бе и в тях...
Сега помръкна всичко, блясък не остана,
тъмнина е само, мрачни са, щом теб те няма.
Не би било проблем дори и да те преживея,
ако си спомнят как се плаче -
нещото, което вече не умеят!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наталия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...