Очите ми
Във тъмното лежа безгласна,
очите ми са празни и опасни.
Очите ми са непрестанно мрачни
и тъжни, и неистово прозрачни...
А гонеха се някога във тях звезди,
прозрачното го нямаше, там беше ти.
Светлината бе не светлият им цвят,
светло бе в душата, светло бе и в тях...
Сега помръкна всичко, блясък не остана,
тъмнина е само, мрачни са, щом теб те няма.
Не би било проблем дори и да те преживея,
ако си спомнят как се плаче -
нещото, което вече не умеят!
© Наталия Всички права запазени