5 апр. 2009 г., 14:37

Очите ми

Поэзия » Любовная

1.1K 0 8

Очите ми

Във тъмното лежа безгласна,
очите ми са празни и опасни.
Очите ми са непрестанно мрачни
и тъжни, и неистово прозрачни...
А гонеха се някога във тях звезди,
прозрачното го нямаше, там беше ти.
Светлината бе не светлият им цвят,
светло бе в душата, светло бе и в тях...
Сега помръкна всичко, блясък не остана,
тъмнина е само, мрачни са, щом теб те няма.
Не би било проблем дори и да те преживея,
ако си спомнят как се плаче -
нещото, което вече не умеят!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

iliev (Велизар Илиев)

Имам причина или по-точно има нещо, за което мисля постояно и това ме прави нещастен. Не ми се плаче, искам това да свърши.

2009-04-08T11:55:58+03:00
NewClearFear (Георги Димов)

Наздраве,за прекрасния стих. За мое огромно съжаление и моите очи са същите в момента...

2009-04-07T20:29:04+03:00
iliev (Велизар Илиев)

Ако не ми се плаче?

2009-04-07T14:36:14+03:00
iliev (Велизар Илиев)

Здравей, "Когато не плачеш, не забравяш" - това ли е посланието?

2009-04-07T14:03:38+03:00
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

На любовта и е било писано да те научи да плачеш... Поздрави!

2009-04-06T20:49:20+03:00