Дали защото много плаках,

или защото вярна все ти бях.

Очите ми притварят се, когато

достигна пак самотен кръстопът.

И все уверена избирам път.

Вървя, дори в сърцето си да нося скръб.

Очите ми притварят се, когато

внезапно съм ударена в гръб!

Не падам, дори не ме боли

и с радост отминавам нечии мълви.

Остана в мене тъжна мисъл да мълчи!

Живея с песни в сън и мъничко мечти!

Дали защото много чаках.

Пропуснах нежен епизод,

но този път не се оплаках.

За себе си намерих друг подход!

Надявам се, кълна се в свято,

дори да съм обречена, да страдам.

Очите ми притварят се, когато

прегръща ме с доверие приятел!

Надежда все отвежда ме към тебе.

Знаеш, има и обратен път.

Очите ми притварят се, когато

огряна съм от светъл лъч!