Очите ми...

Очите ми

Очите ми...тъжни и неми,

езера посивели...

Събрали болка и тъга,

за радост ослепели.

Не виждат полето зелено

и как цвете цъфти.

Даже не плачат...

само рана бавно кърви.

Някоя коричка захване,

но зейва нова със замах.

Отново губиш простора

и потъваш в мрак...

Но пак отваряш очите

и търсиш светлина.

Все някъде, някой

е със светла душа...