Apr 24, 2019, 10:06 PM

Очите ми... 

  Poetry » Phylosophy
384 0 0

Очите ми

 

Очите ми...тъжни и неми,

езера посивели...

Събрали болка и тъга,

за радост ослепели.

 

Не виждат полето зелено

и как цвете цъфти.

Даже не плачат...

само рана бавно кърви.

 

Някоя коричка захване,

но зейва нова със замах.

Отново губиш простора

и потъваш в мрак...

 

Но пак отваряш очите

и търсиш светлина.

Все някъде, някой

е със светла душа...

© Лилия Нейкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??