18.09.2006 г., 14:17 ч.

Очите ми са утринни... 

  Поезия
808 0 5

                                                          

          ***             

 

Очите ми са утринни –

прелели в сладостта

на нощните видения,

на пълната луна.

 

Косите ми са утринни –

забравени от вятъра –

отново нецелунати,

от него непознати са.

 

Ръцете ми са утринни –

прегръщат жадно спомена

за ледената нощ,

от утрото прогонена.

 

Стопява се полека

на мрака синкав зрънцето.

Аз цялата съм утринна –

пред изгрева на слънцето.

 

                            3.12.2002 г.

© Василена Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??