Sep 18, 2006, 2:17 PM

Очите ми са утринни...

  Poetry
1.3K 0 5

                                                          

          ***             

 

Очите ми са утринни –

прелели в сладостта

на нощните видения,

на пълната луна.

 

Косите ми са утринни –

забравени от вятъра –

отново нецелунати,

от него непознати са.

 

Ръцете ми са утринни –

прегръщат жадно спомена

за ледената нощ,

от утрото прогонена.

 

Стопява се полека

на мрака синкав зрънцето.

Аз цялата съм утринна –

пред изгрева на слънцето.

 

                            3.12.2002 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...