***
Очите ми са утринни –
прелели в сладостта
на нощните видения,
на пълната луна.
Косите ми са утринни –
забравени от вятъра –
отново нецелунати,
от него непознати са.
Ръцете ми са утринни –
прегръщат жадно спомена
за ледената нощ,
от утрото прогонена.
Стопява се полека
на мрака синкав зрънцето.
Аз цялата съм утринна –
пред изгрева на слънцето.
3.12.2002 г.
© Василена All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
