Неразбран
Вик смразяващ разцепва тишината.
Сбогом! Стига толкова лъжи.
Огледай се в сълзите ледени!
Откри ли себе си, кажи?
Прелита славей насред голото поле.
Чуруликайки си тъжна песен.
Думите остават неразбрани,
изсвирени с рана на гърди.
© Иван Чорлев Всички права запазени