очите ти
Ако можела бих с думи да изкажа,
какво ми казват твоите очи,
когато се опитам болката си да ти кажа-
сякаш казват "замълчи"!
Вървях и стъпките им следвах-
след теб безмълвно аз вървях,
загърбила бях всяка болка-
забравила бях всеки страх
В очите ти мъгла откривах,
но бродех, търсих светлина.
Не спрях пред нестихващите бури
и пред ураганите в очите ти -Не спрях!
Потопих се в мъглата с вяра,
че ще открия дом за своята душа-
дом, топъл, с камина бяла
и до нея твоята душа.
Мечтаех,че душите ни ще бъдат слети,
като сълзите ми в нощите безспир,
в които ангели с молбите клети
отнасят ни в далечен шир
Но уви
От полет стръмен-висок в сини висини,
Пропадна,превърна се в облак тъмен,
а после в дъжд и всичко друго потопи.
Не спирах-дирех пак надежда
Казвах си " Очите ти все ще имат бряг,
зелен остров с гора премъдра,който е спасявал не един моряк"
Но блъскаха ме все така вълните ,
Мъгла и океан се вплитаха в тях
и чудех се дали сега очите,
в които вярвах и следях-
са моята надежда скрита,
спасението мое от бурята в ноща
-Душата ми не спираше да скита-сама да търси твоята душа
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никога Всички права запазени
