Очите ти са пълни със тъга...
Очите ти са тъмни от незнание...
Кога и как се стигна до това -
една мечта отива във изгнание...
Очите ти са светли и искрят...
Очите ти изгарят от вълнение...
Дали сега не е дошъл мигът
на нежност и взаимност до забвение...
Очите ти се сливат с нощта...
Очите ти разливат топлина...
Ела до мен и протегни ръка,
потъвам във безкрайна синева...
© Росица Малчева Всички права запазени