Свали ги тези тъмни очила,
недей закрива с мрака красотата.
Усещаш ли със крайчеца едва,
очите как целуват светлината?!
На свят, изпълнен с мигове живот,
изпълнен със любов и с радост земна.
Не се превръщай доброволно в роб,
бъди красива, дваж ще си по-ценна.
Очите ти жадуват светлина,
не си родена с черно на лицето.
Повярвай ми отвориш ли в дъжда
клепачи, там прозира ти сърцето!
© Данаил Таков Всички права запазени