...Очите ти са ключето...
...Очите ти са ключето...
Гледайки този вечен и бурен извор
в дълбоките ти очи, създадени в лъчи
потъвайки във всяко едно ъгълче и кътче
на сърцето ти, в моето оставило следи...
На края на света, между ада и рая...
толкова навътре в земята отвеждаш ме
отваряйки ми вратата на душата ти
за да усетя всяка точица на нежното ти небе...
всеки миг, всеки шепот и вик, себе си
в теб, всеки път когато се усмихваш,
дори в тъгата, на едно безпомощно небе
бурята се потушава от радостта в сълзите ти...
и вървейки по пътя към щастието и свободата,
заедно, хванати за ръце, един в другиго, една душа...
можем да докоснем звездите, да се качим на луната,
да проникнем в слънцето, да се разходим по лъчите му...
Можем дори да отворим вратите на невъзможното
с едно вълшебно ключе, направено за нашето сандъче...,
което живее винаги отворено, за да поема от вечността...
на една прекрасна, пазена любов, обичана всеки живот...
В любовта ти, която е и моя, за първи път прогледнах,
чух песента, композирана от ударите на две сърца в едно...
и усетих, че моето е тупти наистина живо, живеещо в твоето...
гледайки те в очите, мога само да мечтая - душата си навсякъде...
Два ключа, две врати, две сърца по пътя на единия към другия
и обратното, някъде във времето..., любовта ни си направи ключе
за всичко това и много повече,отварящо ни вратите към малките,
но значими неща, понякога безумни и луди, но винаги щастливи...
И потъвайки в това твое, наше безкрайно море от чувства...
виждам, чувам, вкусвам, дишам и усещам,
как спираш мига във вечността, но всъщност
само напред вървим, тичаме, скачаме без да се предадем...
Чувствам несломимо се обичаме...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Вълчева Всички права запазени
