Jul 27, 2016, 8:48 AM

...Очите ти са ключето... 

  Poetry » Love
445 1 5

...Очите ти са ключето...

 

Гледайки този вечен и бурен извор

в дълбоките ти очи, създадени в лъчи

потъвайки във всяко едно ъгълче и кътче

на сърцето ти, в моето оставило следи...

 

На края на света, между ада и рая...

толкова навътре в земята отвеждаш ме

отваряйки ми вратата на душата ти

за да усетя всяка точица на нежното ти небе...

 

всеки миг, всеки шепот и вик, себе си
в теб, всеки път когато се усмихваш,

дори в тъгата, на едно безпомощно небе

бурята се потушава от радостта в сълзите ти...

и вървейки по пътя към щастието и свободата,

заедно, хванати за ръце, един в другиго, една душа...

можем да докоснем звездите, да се качим на луната,

да проникнем в слънцето, да се разходим по лъчите му...

 

Можем дори да отворим вратите на невъзможното

с едно вълшебно ключе, направено за нашето сандъче...,

което живее винаги отворено, за да поема от вечността...

на една прекрасна, пазена любов, обичана всеки живот...

 

В любовта ти, която е и моя, за първи път прогледнах,

чух песента, композирана от ударите на две сърца в едно...

и усетих, че моето е тупти наистина живо, живеещо в твоето...

гледайки те в очите, мога само да мечтая - душата си навсякъде...

 

Два ключа, две врати, две сърца по пътя на единия към другия

и обратното, някъде във времето..., любовта ни си направи ключе

за всичко това и много повече,отварящо ни вратите към малките,

но значими неща, понякога безумни и луди, но винаги щастливи...

 

И потъвайки в това твое, наше безкрайно море от чувства...

виждам, чувам, вкусвам, дишам и усещам,

как спираш мига във вечността, но всъщност

 само напред вървим, тичаме, скачаме без да се предадем...

Чувствам несломимо се обичаме...

 

© Лили Вълчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??