...Очите ти са ключето...
...Очите ти са ключето...
Гледайки този вечен и бурен извор
в дълбоките ти очи, създадени в лъчи
потъвайки във всяко едно ъгълче и кътче
на сърцето ти, в моето оставило следи...
На края на света, между ада и рая...
толкова навътре в земята отвеждаш ме
отваряйки ми вратата на душата ти
за да усетя всяка точица на нежното ти небе...
всеки миг, всеки шепот и вик, себе си
в теб, всеки път когато се усмихваш,
дори в тъгата, на едно безпомощно небе
бурята се потушава от радостта в сълзите ти...
и вървейки по пътя към щастието и свободата,
заедно, хванати за ръце, един в другиго, една душа...
можем да докоснем звездите, да се качим на луната,
да проникнем в слънцето, да се разходим по лъчите му...
Можем дори да отворим вратите на невъзможното
с едно вълшебно ключе, направено за нашето сандъче...,
което живее винаги отворено, за да поема от вечността...
на една прекрасна, пазена любов, обичана всеки живот...
В любовта ти, която е и моя, за първи път прогледнах,
чух песента, композирана от ударите на две сърца в едно...
и усетих, че моето е тупти наистина живо, живеещо в твоето...
гледайки те в очите, мога само да мечтая - душата си навсякъде...
Два ключа, две врати, две сърца по пътя на единия към другия
и обратното, някъде във времето..., любовта ни си направи ключе
за всичко това и много повече,отварящо ни вратите към малките,
но значими неща, понякога безумни и луди, но винаги щастливи...
И потъвайки в това твое, наше безкрайно море от чувства...
виждам, чувам, вкусвам, дишам и усещам,
как спираш мига във вечността, но всъщност
само напред вървим, тичаме, скачаме без да се предадем...
Чувствам несломимо се обичаме...
© Лили Вълчева All rights reserved.
