9.12.2025 г., 19:58

Очите ти светят

42 0 0

[Verse 1]

Вървях загърбил тежкия ден,

по улица шумна и тясна.

Денят се спускаше бавно,

и в гърдите се скри самота.

[Verse 2]

Но срещнах поглед внезапен,

магия жива в очите ти.

Заслепи ме блясък горещ,

миг на буря и болка .

[Chorus 1 ]

Познавам те, но не мога,

да стигна до твоето тяло.

Далече си, тишина ни разделя,

но очите ти светят, но очите ти светят.

[Verse 3 ]

Виждам те, знам че ме гледаш.

Няма значение — пак ме боли.

Слънцето бавно залязва

и сянка след мен се протяга.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Христов Всички права запазени 🤖 С помощ от ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...