Очите твои мое са причастие
И вкопчен в устните ти се изкачвам.
Изкачвам се към нови светове.
Снежинките на спомените падат бавно
от южно-северно магическо небе.
През сталактити - ледени кристали,
ръцете тялото ти в транс държат.
В тунела на мечтите отмаляли,
към девствения свян намират път.
На щастието славеи запяват,
хористи под венчило на страстта.
Телата ни се сливат до забрава,
превърнали във вечност младостта.
Обреченик на нежните ти ласки -
единственият най-сакрален храм,
очите ти са моето причастие,
любима моя - земно-звезден блян.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
