Senni (Силвия)
162 1968
11.01.2009 г., 10:11 ч.

Оцвети ме 

  Поезия » Философска
1145 0 10

Нощ... и времето го няма,

заспала тишина, събуден миг,

неистова, сънувана покана,

за път далечен... неизречен вик.

 

Неизречен... в тялото почувстван,

огнен знак... съзнанието кодира,

впримчен... в чуждите илюзии,

свят безмерен... мисълта не спира.

 

Мисълта... е вопъл, шум измислен,

тежки ноти, неизпята песен,

акварел захвърлен... недовършен,

някой връзваше... живота "лесен".

 

Някой губеше се, вътре в светлината,

и прозираше... във чуждите очи,

някой... ме измисли, без отплата,

разкодира ме... покри ме със  бои.

 

Оцвети ме... бяла е душата,

в нежни гами... обичта е претворена,

и без рамка... двете ти ръце

извайват ме... Дали съм сътворена?

 

© Силвия Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??