Оцвети ме
Нощ... и времето го няма,
заспала тишина, събуден миг,
неистова, сънувана покана,
за път далечен... неизречен вик.
Неизречен... в тялото почувстван,
огнен знак... съзнанието кодира,
впримчен... в чуждите илюзии,
свят безмерен... мисълта не спира.
Мисълта... е вопъл, шум измислен,
тежки ноти, неизпята песен,
акварел захвърлен... недовършен,
някой връзваше... живота "лесен".
Някой губеше се, вътре в светлината,
и прозираше... във чуждите очи,
някой... ме измисли, без отплата,
разкодира ме... покри ме със бои.
Оцвети ме... бяла е душата,
в нежни гами... обичта е претворена,
и без рамка... двете ти ръце
извайват ме... Дали съм сътворена?
© Силвия All rights reserved.
