Senni (Силвия)
162 1968
Jan 11, 2009, 10:11 AM

Оцвети ме 

  Poetry » Phylosophy
1129 0 10

Нощ... и времето го няма,

заспала тишина, събуден миг,

неистова, сънувана покана,

за път далечен... неизречен вик.

 

Неизречен... в тялото почувстван,

огнен знак... съзнанието кодира,

впримчен... в чуждите илюзии,

свят безмерен... мисълта не спира.

 

Мисълта... е вопъл, шум измислен,

тежки ноти, неизпята песен,

акварел захвърлен... недовършен,

някой връзваше... живота "лесен".

 

Някой губеше се, вътре в светлината,

и прозираше... във чуждите очи,

някой... ме измисли, без отплата,

разкодира ме... покри ме със  бои.

 

Оцвети ме... бяла е душата,

в нежни гами... обичта е претворена,

и без рамка... двете ти ръце

извайват ме... Дали съм сътворена?

 

© Силвия All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??