3.01.2005 г., 16:30

Ода за чалгата

3.7K 0 10

        ОДА ЗА ЧАЛГАТА

 

Пиратка Радка се яви пред нас

и дънките й цепнаха се: прас!

От гледката подрипва ми сърцето,

а камъните падат от небето...

 

“Пипни ме тук и тук! – изока тя –

навсякъде ме пипай, будала!

Мани ги тез балъци за мильони,

куфей кат баровците-фараони!”

 

“Ни могъ, како, многу мъ йе срам –

тийнейджър съм, а не Жан-Клод ван Дам...

Напипай го, играй си със банана,

По кинта бе килото отзарана.”

 

“Къв срам бе, тигре – имаш ли пари,

за възраст хич недей ми говори!

А дай насам по-скоро ти банана,

че знаеш: кеф ми става, щом го хвана!”

 

Ах, чалга, ти си парадигма,

апотеоз на тънък вкус!

Запей, народе, нови химни –

напук на лафа на Ян Хус!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да живее чалгата, аз я обожавам тази музика и е грехота, че има хора, които заради един стил водят война.
  • харесва ми римата но все пак аз харесвам чалгата напук на всички които я ругаят и тези които я слушат но отричат
  • По мои некомпетентни изчисления съотношението чалга - рап е 6:2.
  • Точно така, има и малко рап - едно, че не познавам толкова добре чалгаджийските текстове, и второ, че рап-текстовете ми се сториха подходяща подправка на основната манджа.
    А бананите по онова време наистина бяха по кинт килото.
  • Забавно стихче!!! Поздрави за идеята!!!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....