26.08.2008 г., 9:12

Ода за чая

1.8K 0 12

  По вина на  shumkd (Кадир Демир)  

 

Чаша чай...

Миг без край

в своя рай

ми създай.

 

Цветен миг

с летен лик.

Шепот тих...

Моят стих...

 

Призова

вечерта

нежността

на нощта.

 

Разцъфтя

в светлина

свежестта

на мига.

 

Смела бях.

С твоя смях

своя страх

развенчах.

 

Твоя бях

и не спрях

(не посмях)

с теб летях.

...

Кратък чай...

Свърши май...

В миг без край

с теб бях най-...

...

След това

утринта,

сякаш

с твойта ръка

 

ми дари

топлина

с аромат

на липа...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвети Пеева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...