26.08.2008 г., 9:12

Ода за чая

1.9K 0 12

  По вина на  shumkd (Кадир Демир)  

 

Чаша чай...

Миг без край

в своя рай

ми създай.

 

Цветен миг

с летен лик.

Шепот тих...

Моят стих...

 

Призова

вечерта

нежността

на нощта.

 

Разцъфтя

в светлина

свежестта

на мига.

 

Смела бях.

С твоя смях

своя страх

развенчах.

 

Твоя бях

и не спрях

(не посмях)

с теб летях.

...

Кратък чай...

Свърши май...

В миг без край

с теб бях най-...

...

След това

утринта,

сякаш

с твойта ръка

 

ми дари

топлина

с аромат

на липа...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвети Пеева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...