Бацилус булгарикус, светъл пред тебе поклон,

че млякото кисело сивите клетки подхранва

и всичко ни иде отръки. Та кой небосклон,

по него щом греем с талант, от душа не се радва?

Далече известен е тоз чудодеен продукт

с природен заряд от питателна сила призната,

ала автентичен (не йогурт) той само е тук –

в страна на енергии и на духовност богата.

Могла би да стане мечтателен, радостен кът,

във който кахърите хората лесно забравят,

но с тежка е карма – да бъде все на кръстопът,

где завоеватели погледи алчни отправят,

че нямат ни кисело мляко, ни нашенски ум.

За творчески труд във гърдите се порив пробужда,

отвътре ни идва да викнем: «Да, bulgaro sum

и нищичко-нищичко българско не ми е чуждо.»

P.S. Сентенцията Homo sum, humani nihil a me alienum puto (Човек съм и нищо човешко не ми е чуждо, лат.) я дължим на римския драматург Теренций от II в. пр. н. е.